Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

      
      
      

На 25 юни се състоя премиера на книгата на Петко Нелов "Животът - такъв, какъвто бе." На тържеството дойдоха много почитатели, хора от родното му село Лесура, бивши директори, педагози и негови ученици от училището в с. Краводер, журналисти и приятели.
Пред присъстващите Жулиета Нелова и Надежда Милчева прочетоха откъси от книгата. Тя бе представена от редактора Марин Ботунски, а отзивите си за нея изказаха Кръстьо Трендафилов, Илия Борисов, Йордан Йорданов, Надежда Милчева…
Развълнуван и щастлив Петко Нелов говори за своя път през годините и благодари на всички присъстващи за добрите думи и критичните бележки, за вниманието и топлотата към него и книгата му.

Zovzaistina.com


Марин Ботунски

ЗА ПЕТКО НЕЛОВ И НЕГОВИТЕ КНИГИ
"РОДЪТ НЕЛО"
И "ЖИВОТЪТ - ТАКЪВ, КАКЪВТО БЕ"

…В някакъв ден Петко Нелов, известен педагог и общественик, донесе немалък ръкопис, писан от непохватна машинописка. Петко Нелов не е писател, не се занимава професионално с писане. Но сме живели в едно време - той беше директор на училището в родното ми село Краводер, когато се завърнах от казармата. Ходехме често запас - другите се сменяваха, ние с Петко Нелов бяхме винаги "на линия"… Участвахме в работата на читалището. Играехме футбол…
Сега искаше да стана редактор на книгата му.
Зачетох ръкописа и през непохватността на думите усетих особения писък на душата му. В този ръкопис (на първата му книга "Родът Нело") имаше две неща, които правеха особено впечатление. Първо - оня дядо Вълко, прадядото, който преди 400-450 години, буен, непокорен, отстояващ българщината и вярата си, спасява дъщерята от харема на турския бей, бяга от селото, убива гонещия ги бей, минава гори и пущинаци и се заселва в поречието на река Рибинъе. И слага началото на село Лесура.
В същият ръкопис почти физически виждах двете Марии, ученички във Вършец и близки приятелки: Мара Бялата и Чара Черната.
През борбата на Петко Нелов за "одухотворяване" на селския живот - театралните постановки на средношколците виждах моя краводерски театър, Стършеловите хумористични предавания - неговите и моите, борбата с "тъмницата…
И работата тръгна. След около половин година книгата() излезе от печат, а след още половин година Петко Нелов донесе ръкописа на втора книга - автобиографична.
Днес ние представяме тази книга, в която можем да търсим (и да намираме) всякакви кусури, но едно не може да не потвърдим - в нея Петко Нелов се показва точно такъв, какъвто е бил. Човек на дълга. Верен на своите идеи. Праволинеен. Не приспособяващ се. И неприспособим. Суров характер - суров, но и "чуплив", чувствителен.
Оше като ученик, като младеж Петко Нелов е организатор. Той не обича да бъде "воден", обича да е "водач". Обича да "съветва" (вярно - след дълго натрупване на опит и знание), но трудно приема "съвет". Обича хорото, но най-обича да го "води". Богоговее пред духовата музика. Пред социалното мислене. Пред преданите, пред верността, пред Отечеството.
Той като че се съпротивляваше на заглавието, което сложихме на книгата: "Животът - такъв, какъвто бе". Истината, обаче е, че макар да не обръща достатъчно внимание на душевността, на качеството в педагогическата си работа, на интимния си живот, на любовта към жена, деца - в с ъ щ н о с т разказва животът си, а и не само своя, такъв, какъвто е бил, или най-малко такъв, какъвто е в неговите очи. Разказва го искрено и неподправено. Вярва в изводите и в идеите си.
А е бил кмет в родното си село Лесура, учител в село Странджево, Крумовградска околия, директор на училището в с. Краводер, директор на училището в Затвора- Враца. Издиган и снеман, приеман и изключван, хвален и отричан…
Истина е, че хем се радвах на силата и волята му да не се отказва от своите убеждения, от извършеното през целия живот (защото ни втръсна от слабоволеви нагаждачи и продажници), хем най-много го "чистех" от прекалената му "партийност". Нали партиите са създадени, за да направят хляба и храната по-добри, хората -щастливи, любовта - силна и красива. А не да им служим, забравяйки човешката болка и радост. Не може да има любов за и заради самата партия, трябва да има любов заради хората, заради всички хора.
Като редактирах книгата правеше впечатление (и съм го написал в "Бележка на редактора"), че Петко Нелов не разказва всичко, а само онова, без което няма да е същия. Обръща повече внимание на обществената си дейност, на идеалите, но нали още в началото заявява, че те за него са като звездите - ако човек не ги докосне, поне може да се ориентира по тях… А преди него бащата внимателно е "проучвал звездите" в небето на Гърция, наблюдавал ги десетки нощи, за да има вярна ориентация и убедено да каже на българските войници - пленници "Тръгваме довечера!" И да ги изведе до святата и мила българска земя…
Да, Петко Нелов е достоен син на твърдия скиталец и боец за правда, обикновения и необикновен човек от поречието на река Рибинъе Иван Петров Нелов.
Синът не повтаря бащата, но е същия корав кремък, неподатлив на "оформяне". От срещите му с неправдите, глупостта и демагогията прескачат искри. От младежките години - та до ден днешен.
Той трудно понесе и понася ставащото в Несвършващият Преход. Боли го, защото ни "блъсна" не някой външен враг, а с в о и, които отгоре на мъката ни се самонарекоха "елит", "избраници".
Петко Нелов е атеист. Както и голяма част от народа ни. Нашият народ ходи като на църква в театъра и като на театър в църквата. Петко Нелов се мъчи да прозре кой ни докара този "театър", кой му е постановчик, режисьор, кой е "подредил" мизансцена, чие е "музикалното оформление"… Не му е достатъчен опитът и информацията, за да стигне до точния извод. Засега са ясни само изпълнителите. Най-често ги нарича предатели, изменници, родоотстъпници…
…Можеше, можеше да "замаже" някои грапавини и в характера, и в преживяното, можеше да изглади остротите, можеше да се "съобрази с конюнктурата", да стане по-приспособим към днешния живот… Можеше! Но нямаше да бъде Петко Нелов. Затова и аз, като редактор, не му помогнах да стори това, а помагах, доколкото ми бе възможно, да разкаже Животът си такъв, какъвто е бил - ръбат, но богат, труден, болезнен, но бистър като планински извор.
А благодарение на техническата редакция и оформлението на Стоян Стоянов, на полиграфическото умение на Петър Генов - книжката придоби и своя заслужен изискан вид.





.


.


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM