Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

КЪСЧЕТА РАДОСТ
ОТ   М Л А Д А   "О К О Л Ч И Ц А",   2014 Г.

Поля Колева, 12 г., гр. Добрич:
Ботев е стихотворение
за недочаканата свобода.
Стефани Светославова Бояджиева, 16 г., гр. Ботевград: -Той е куми-рът, който ни вдъхновява, за да творим добро.
Деян Галинов Янков,15 г., гр. Карнобат: - Просто ГОЛЯМ човек! И векове да минат - България няма да забрави своя син!
Калоян Маргаритон Илиев, 17 г., гр. Карнобат: - Великият поет и ре-волюционер сътвори своя революционна молитва за борба. Обърна се към Бога, който е у всеки "в сърцето и в душата", със страстна молба-желание да се влее в редовете на борбата, за да не премине напразно животът му. Това е молитва на разкрепостения човек, който черпи сили от душевната си свобода. С тази си молитва Ботев афишира правото на всички българи да се представим пред света без посредници. Изравни нашите желания и копнежи с божествената промисъл.
Десислава Данчева Димитрова, 16 г., Хасково: -Христо Ботев живее в сърцата и умовете ни като едно начало, като жизнен подвиг в името на великия и общочовешки идеал - свободата. И като поетичен връх на нашия национален художествен гений.
Жаклин Илиева Аралска, 15 г., гр. Пловдив: -Родината за Ботев ни-кога не е била просто късче земя. Тя е била много, много повече -Иде-ал, Блян, Мечта, първата и единствена Любов.
Иван Валентинов Начев, 15 г., гр. Свищов: -От Ботев научихме: като обичаме родината, да обичаме и другите народи и да допринасяме за добруването на отечеството. Прозряхме да не бъдем "слепци с очи", а да живеем с "честта, майко, юнашка", да не бъдем празнодушници, а хора на дълга и делото.
Лора Тодорова Йорданова, 17 г., гр. Полски Тръмбеш: -Живея в земята на Ботев. От лазурното слънце, което приветливо грее сутрин, до късната вечерница, която чака деня - всичко, което ме обгръща, е родното.
Гергана Пламенова Първанова, 16 г., гр. Варна:
Ти си като мамината сладка песен край леглото,
дето като щит Ахилов пази ме от злото.
Ивелина Петкова Атанасова, 16 г., Хасково: -Гордей се, че си бълга-рин. Гордей се, че си част от този малък, но великолепен свят - Бълга-рия…
Росен Георгиев Янев, 17 г., гр. Хасково: -Да, сега съм човек, сега чувствам че живея, сега имам сили да се боря, да желая и да творя, се-га и тук аз съм човек, решен да гради една нова България.
Таня Николова Стоянова,15 г., с. Труд, област Пловдив: -Той пише: " Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?", а в същото време хората започнаха да се опияняват от люлеенето над зе-мята, и сякаш вятърът издухва българщината - като нещо мръсно, грозно, срамно…
Луиза Димитрова Карамилева, 15 г., гр. Шабла: -Ние просто преби-ваваме на това пространство, отричайки се от всичко, което сме имали. Превърнали сме се в емигранти на собствената си територия.
Дарена Ивайлова Дилчовска, 15 г., гр. Враца: -Представите ми за съвремениците се сринаха, когато попаднах на късометражен филм, озаглавен "Ботев е идиот!" Да, добре ме чухте. Сякаш светът ми се промени. Някакъв "българин" решил да оригиналничи като нарече све-теца "идиот". А, не! Вие моя Ботев няма да го скверните с думи и дела. Моят Ботев не си го давам! … За мен Ботев е религия. Може да избира-те дали да сте достойни да вярвате в него или не. Не може по презумп-ция да сте доблестни синове на своята земя. Трябва да си го заслужите.
Атидже Муса Дунгьова, 17 г., с. Юруково, общ. Якоруда:- Къде ос-танаха Ботевите идеали за общо щастие и мечтите за свобода … Ражда-ме се свободни, но после ни учат на това кое е "правилно" и кое "греш-но". Учим много езици, но не знаем родния, водим се по чуждите тра-диции, а забравихме българските. Искаме да сме европейци, а кога ще станем истински българи!
Анелия Руменова Рашева, 18 г., гр. София: - А земята родна година след година завета твой предаваше сякаш беше песента напланинския ручей, но тази песен на крилете на орел летеше… Народът твой, пре-върнал се в благословия и проклятие за теб, песни пее, когато жени юнака за черната земя, и името му споменава в деня, когато земният му път приключил е. От времена митични е така, защото народният ге-рой не си избира сам като какъв да се роди, но в мига съдбовен сам ре-шава като какъв да умре.
Мариела Радославова Гавазова, 18 г., гр. Пазарджик: - Парадокс ли е, че се чудя как така погледната от Космоса България е от зелена по-зелена. Според мен трябва да е по-червена от залез. Току-що започнах да пиша, а вече се питаш "Що за глупости?!" Но скъпо дневниче, ти яв-но не помниш реките от кръв, породени от океаните безкрайна обич към едно свидно Отечество и огромната омраза към всичко, що го на-ранява, що изземва благата му, що потиска децата му и ги кара да страдат, да се страхуват там, където би трябвало да се чувстват най-си-гурни и защитени? Земята, по която стъпвам всеки ден, е пропита с алената кръв на хиляди!
Габриела Бисерова Георгиева, 17 г., гр. Монтана: - Не спахме ли достатъчно с отворени очи?...Нека Ботев ни вдъхновява. Някой ще по-пита с какво? С вяра, с безкомпромисна съвест, със съответ- ст-вие между думи и дела.
Симона Георгиева Димитрова, 16 г., гр. Бургас : - Българска майка ме е родила, любовта към Родината ми е наследство и аз се заклевам, че ще понеса на своите крехки рамене товара, който е носен през веко-вете от славни българи като Ботев и Левски.
Елена Георгиева Машонова, 15 г., гр. Пловдив: -Веднъж заговорих един шофьор. Разговорът бе кратък. Живеел бедно, едва плащал за университета на децата си. И все пак беше толкова богат! Вечер се прибирал, на масата у дома имало храна, а около нея - цялото му се-мейство. Тук. В родината. Заедно.
Валентина Панчева Стойчева, 16 г., гр. Панагюрище:- Ние сме час-тица от тази България. За мен тя е единствена, като сърцето.
Есра Севтин Сюлейман, 17 г., гр. Кърджали: - Родена съм и живея в Момчилград, най-слънчевия град на Родопите . Точно в тази планина някога си дават среща Орфей и Евридика. Споменът за тяхната изпепе-ляваща любов е родопското лале. Тук е и вечниядом на митичния пе-вец - при село Татул… Заявявам с гордост, че живея в земята на Орфей, земята на Момчил юнак и Дельо Войвода, земята на Ботев. И ще я обичам до сетния си дъх!
Юзлем Ариф Юмер, 17 г., гр. Кърджали: - И векове да изминат от гибелта на Ботев, България никога няма да го забрави. Той се яви, за да създаде славата й, да извиси името й, да зачеркне петвековното робст-во и да покаже на цял свят, че българинът е по-до- стоен от поробитeля си за независим живот.
Симона Илиева Аврамова, 16 г., гр. Свищов: -Зима е. Коледа се спи-ра на всеки български праг, снегът посипва изтерзаната земя, а в дома на учителя Ботьо Петков и младата му невеста се ражда първородният Христо, обречен да е слънце и знаме, изкупление и изцеление… Лято е, земята плаче, робски песни пеят жетварки, застинал е светът пред "тоз, който падне в бой за свобода…" А после ще дойде една кървава пролет, един единствен кораб ще плува "по златни вълни", една "Околчица" ще бъде Голгота, един юнак с гордо чело ще посрещне куршума като милувка…
Стефанка Атанасова Граматикова, 17 г., гр. София:
Звездите тихомълком се нанизаха
като мъниста в небосклона син -
пътека бляскава орисаха,
достойна само за Един.
Йорданка Василева Димчева, 18 г., с. Крумово, обл. Пловдив: - Той не се е борил срещу османците, а срещу заспалия човек. Космополит в едно егоцентрично общество. Отнема нашата гузност. Неговата стихия е неприспособима с времето на дребните души. Изобщо - с никое вре-ме, защото е от онези личности, които обръщат времето.
Владислав Вихренов Стойнов, 18 г., София: -Геният Ботев ни дава ярък пример как се преминава граница - онази духовна граница, която трябва да прекрачи всеки един от нас, наричащ себе си българин и чо-век, за да живее достойно във времена на колебание и избор. Това е границата, разделяща нищожното от великото, почтеността от низост-та, отговорността пред себе си и другите от бягството.
Тодор Стефанов Иванов, 15 г., гр. Кърджали: - За мен Ботев е "Орловото гнездо", историческия и културен връх на България. Той е най-святата икона в храма на българския дух. Той принадлежи на всяко време, в което се ражда порив за един нов свят и човекът тръгва след него, за да го пос-тигне.
Кристина Методиева Младенова, 17г., с. Обнова: - И сега народа се бори за оцеляването си, влачи "хомота". И днес земята ни е заплашена от несправедливост, върлува подлостта, "успяват" подмолните и оце-ляват хамелеоните. Ако опиташ да надигнеш глас, то той е "глас във пустиня", защото няма как да надделее над вика на глупците.
Мелин Неджет Хабибула, 14 г., гр. Исперих: - Не разбирам от поли-тика, още съм малка, но искам баща ми да ходи на работа, майка ми да не получава минималната заплата, въпреки че работи по десет часа на ден, а сестра ми, завършила с отличие, да може да продължи образо-ванието си, но не ни достигат средства…
Анета Атанасова Христова, 14 г., гр. Карнобат: -Много ме боли, кога-то младите българи се оставят на вятъра и напускат своето дърво - България! Тези лутащи се отронени листи няма да се "вкоренят", бързо ще изсъхнат... Затова искам да уверя първо себе си, а после всички: зная, помня и няма да забравя, че съм българка, че имам най-красиво-то, докоснато от Бога Отечество, че съм част от достоен и талантлив, свободолюбив и горд народ. Че съм част от народа на Ботев и Левски!
Маргарита Атанасова, 16 г., гр. Бургас:- Така е велик той - на думи и на дела!
Сияна Димитрова Недялкова, 16 г., гр. Варна: - Ще ми се да срещна в днешно време някого като него. Толкова смел, целенасочен, самовг-лъбен, сигурен в убежденията си индивидуалист. Искам да се заре-дя от амбицията и силната воля. Да повярвам, че всичко е възможно. Да подхраня недоверчивата си душа. Да мога и аз да помогна на роди-ната си, да дам на събитията съвсем друга посока. Да отърся сънарод-ниците си от безнадеждността, която се е надвесила страховито над всички нас.
Радостина Красимирова Пейчева, 17 г., гр. Тутракан: - Капитан Димитър Списаревски , на чийто рожден ден, 28 април, съм родена и аз, остава в историята с най-висшата своя проява на жертвоготовност и с паметните слова: "Аз съм се венчал за България!"
Симона Ивайлова Георгиева, 15 г., гр. София: -Красивите и стойностни неща никога не идват при кого да е, те са именно награда за сме-лостта и отдадеността!
Елена Никола Радойчева, 17 г., гр. София: - Имам ли вярата и на-деждата, че татковината ми може да е едно добро място, както са меч-таели и работели за това Ботев и Левски? Палми Ранчев преди време, по повод 3 март, каза: Антигероите празнуват героите. Но в един филм, който наскоро гледах, героят се обърна към враговете си, опитващи се да го прогонят от земята му: "В тези гори е ловувал моят баща и него-вият баща, и всички предци на рода ми. Ще ловувам и аз."
И аз казвам: По тези земи, освен измикярите и ибрикчиите, са върве-ли и Ботев, и Паисий, и Самуил, и Аспарух.
Вървял е и моят баща. И твоят.
Къде сме тръгнали тогава?
Пламена Ангелова Георгиева, 16 г., Бургас:- Свещен център на тази земя е Балкана, където умира най-точният литературен "двойник" на Ботев - Хаджи Димитър от едноименната балада. Подобно на Крали Марко - свръхгероят на фолклора ни обитава поднебесните висоти на най-българската планина, негови събратя и посестрими в последните му часове са същества от българската митология - самодивите и веч-ните символи на храбростта в народните представи - орелът, соколът, вълкът.
Ирина Владимирова Тотева, 16 г., гр. Тутракан: - От 17 години живея в малкото крайдунавско градче Тутракан. Гледам залеза откъм реката, лъчите на залязващото слънце, които магнетично, в различни цветове, падат върху Дунава. Те ме връщат назад във времето, когато четите на Таньо войвода, на Христо Ботев спират край Дунавския бряг и поемат - през Добруджа към Лудогорието и през Дунавската равнина към Балкана - за освобождението на милата ни родина.
Горда съм, че съм родена в България, горда съм, че съм българка.
Павла Станиславова Цветкова, 17 г., гр. София: - Народе от минало-то и народе от настоящето. Помниш ли колко пъти си бил поругаван, унижаван, стъпкван от силния на деня, от властника демагог или от "верния" другар Юда в нашата многолетна история? И колко пъти по-корно си свеждал глава и превивал стар гръб, бършейки горещата пот от набразденото от черни ядове чело? Децата ти са се раждали роби и са потъвали в недрата на черната земя пак роби, безпаметни, безмълв-ни. Родината ни кански е пищяла под товара на робството - гоненията, кланетата, грабежите, изтезанията, всеобщата безпощада.
…Народе от настоящето, не ме смятай за някоя всезнайка или самох-валка…"Усещала гордост… дрън-дрън", така ще си кажеш, знам. Но аз тайничко усещам едно топло чувство да се разлива по цялото ми тяло, когато чета стихове като "Дружина тръгва, отива/пътят е страшен, но славен" или "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира"… усе-щам как в собствените ми жили то прераства в сладостна тръпка на очакване и на някаква особена благодарност. Това чувство аз наричам гордост.
Доника Тодорова Тодорова, 16 г., Бургас: - Героите ни връщат на-деждата, че да се бориш за един по-добър свят си струва, че великите дела не биват забравяни. Те ни връщат вярата в човека.
Ботев … Той получава вечността - докато България я има и той ще бъде жив.
Даниела Иванова Чавдарова, 17 г., гр. София: - Това е моята земя. Късче от Рая. И аз отказвам да я видя паднала. Няма да се срути, няма да изчезне, защото ТЯ Е МОЯ.
Велла Георгиева Николова, 18 г., гр. Враца: - Нужен ни е някой, който да каже на хората кое е истински ценното в живота… Нужен си ни ти!
Маргарита Николова Вълчева, 15 г. гр. Силистра: - Земята на Ботев е навсякъде, където бие поне едно гордо българско сърце.

 






.


.


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM