Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА -
80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО
НА ЛЮБОМИР МИНКОВСКИ

                     На 9 април 2014 г. в Художествената галерия "Иван Фунев"
           във Враца бе открита художествена изложба на един от изтъкнатите ни
           художници - Любомир Минковски, който навършва 80 години.
                     На нашите читатели представяме словото на изкуствоведа Христо
           Божков,прочетено при откриване на юбилейната изложба.

                                                                                                                          Zovzaistina.com

      
      
      

Роден на 23 април 1934 г. във Влашко село, днес с. Царевец, Минковски живее в София, после в Мездра, пак в София, и във Враца.
Завършва Художествената академия в София през 1959 г. при проф. Георги Богданов, със специалност "декоративна и орнаментална живопис".
Работи една година в Смолян, като преподавател в Института за детски учители. Тук създава най-успешния си цикъл творби "Каменоделци". В родното му Влашко село този занаят е много добре развит, тъй като има кариера и се добива най-хубавия бял варовик. Творбите на Минковски от този цикъл се продават успешно и сега са притежание на художествени галерии в София, Пловдив, Стара Загора, Видин, Добрич и разбира се, в художествената галерия на Враца, част от които са показани в залата. И макар, че по онова време творбите с по-пъстри тонове са се смятали за несериозна шарения, от творбите на Любомир Минковски лъха жизнерадост - ярки на цвят, с голяма плътност, прекрасна хармония, перфектна композиция, при която нито може да се махне, нито да се добави нещо.
По-късно Минковски започва да рисува с по-различна живописна техника - три или четири равни цвята. Такава творба е изложена и тук - "Павьорът".
Художникът, неочаквано и за самия себе си, дебютира в съвсем различно амплоа. Написва няколко разказа, посветени на хората от родното му Влашко село. Публикувани са във врачанските вестници, а по-късно авторът ги издава в самостоятелна книга, завършваща с оригинална мисъл, съдържаща се в Миней от XVI в. "Писах без перо, с клечка, да видя може ли - не може!" Тези специфични, като цялото му творчество, разкази имат за цел да придадат по-голяма образност на картините, които рисува.
Преломната 1989 г. се отразява и на творците, които изоставят големите платна. Любомир Минковски продължава да рисува живопис в същия декоративен стил, но още по-изчистен. За него ценното в една картина е тя да бъде неповторима. Художниците-пейзажисти се опитват да копират природата, създавайки илюзия, че дървото и реката са истински, а той в своя си стил се опитва да интерпретира натурата и да създава нова реалност.
Любомир Минковски се ръководи единствено от собствените си критерии за красивото и често, самовзискателен, унищожава платното и така… докато не постигне търсеният ефект.
През творческия си път авторът преминава през различни стилове от реализма, каквато е творбата му "Лято" от 1965 г., през поантализма ("Портрет на момиче"), до чисто декоративното изображение. Според него всяка творба трябва да е оригинална и неповторима. Само по този начин, като влезеш в залата, можеш да се насладиш на различни творби. Картините на Любомир Минковски се отличават с ярък колорит и перфектен рисунък, но и със сюжет, който се развива зад видимостта на образите. Всяка картина е многократно премислена и преживяна, за да постави ребуси и загадки пред зрителя. Неговият автопортрет в центъра на залата представлява майстор-каменоделец, който сваля маската си и се показва лицето на художника. Всяка творба на художника е една енигма. В "Грешката на Икар", например, ни показва, че дръзвайки да достигне Слънцето Икар е сгрешил, скъсал е оковите, но въпреки това тежестта на металните крила го сваля на Земята.
Важна, в творчеството на Л. Минковски, е темата за жената. В залата са експонирани шест женски портрета, всеки със свое излъчване и неповторимо въздействие.
Тук ще видим "Усмивки от старите ленти", представляваща човек без глава, без крака и без ръце, който гледа цветна пролетна клонка само от телевизора, а останалото е сивота.
Прекрасна творба е портретът на Стоян Граматик.
По своеобразен начин Минковски представя и образите на св. Софроний Врачански, Христо Ботев и св. св. Кирил и Методий.
През 1984 г. за принос в съвременното българско изкуство Любомир Минковски е награден с орден "Кирил и Методий" I ст., в 2006 г. - с медал за цялостен принос в развитието на ГХГ-Мездра, а през 2011 г. получава Наградата на кмета на Враца в областта на културата. Любомир Минковски се вписва в историята на съвременното ни изкуство, като оригинален с творчеството си художник и за нас е чест да отбележим неговата 80-годишнина.

Христо БОЖКОВ

          

 





 


 


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ
ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM