Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ВАШЕТО СВИРЕНЕ
ЩЕ БЪДЕ ЕПОХА В ЖИВОТА МИ

Днес, 26 март 2014 г., се навършват 187 години от смъртта на Лудвиг ван Бетовен.

Близката приятелка на великия композитор Бетина Брентано, по мъж Бетина фон Арни, е ерудирана личност - писателка, певица, композитор, илюстратор. Разказът за първата й среща с Бетовен е публикуван в литературния вестник "Развигор" през април 1927 г.
Ето този текст :

"Аз се запознах с Бетовен едва в последните дни на моето пребиваване във Виена; замалко нямаше да го видя, защото никой не искаше да ме заведе при него, даже и тези, които се наричаха негови приятели, и то от страх пред неговата меланхолия, която го обхващаше така, че той не се интересуваше от нищо и се отнасяше към по-малко познатите си по-скоро грубо, отколкото с уважение. Една негова фантазия, която аз съвсем случайно чух да изпълняват, ме завладя и от този момент се появи едно така силно влечение към него, че аз обикнах всичко негово. Никой не знаеше къде живее, защото съвсем се беше уединил. Жилището му бе много особено. В първата стая се намираха 2-3 рояла, които без крака, лежаха върху пода, куфари, в които се намираха неговите неща и един стол на три крака. Във втората стая бе леглото му - както зиме, тъй и лете то се състоеше от един сламеник и тънка покривка; един леген върху една чамова маса, а нощните му дрехи лежаха върху пода. Тук ние чакахме половин час, защото в това време той се бръснеше. Най-после дойде. Той е малък на ръст (затова пък духът и сърцето му са велики), мургав, с лунички, каквото наричат "отвратително" лице, обаче той има божествено чело, което от хармонията е така благородно издуто, че би могло да се удивляваш от него, като от едно великолепно произведение на изкуството. Черни коси, твърде дълги, които той отмята назад. Изглежда едва 30-годишен, той сам не знае годините си, обаче предполага да са 35.

Бетина фон Арним

Аз бях чувала много колко предпазлив трябва да бъде човек с него, за да не го дразни. Обаче аз другояче схващах неговото благородно същество, и не се излъгах. В продължение на четвърт час той така се привърза към мене, че не можеше да ме остави и вървеше винаги до мене, дойде с нас у дома, и за най-голямо учудване на неговите познати, остана целия ден. Този човек беше така горд, че не се стараеше да се харесва, нито на императора, нито на херцозите, които му бяха отпуснали напразно една пенсия, и във Виена е най-голяма рядкост да го чуете. На молбата ми да посвири, той отговори: "Но защо трябва да свиря?" - "Защото аз искам да изпълня моя живот с най-прекрасното и защото Вашето свирене ще бъде епоха в живота ми", казах аз. Той ме уверяваше, че ще се постарае да заслужи тая похвала, седна пред клавира на крайчеца на един стол и свиреше тихо с една ръка, като че ли искаше да преодолее отвращението да бъде чут. Изведнъж той забрави всичко околно, и неговата душа се разля в море от хармония.
Аз заобичах този човек безкрайно. Във всичко, което докосва неговото изкуство, той е така велик и истински, че никакъв артист не може да го достигне. Но в обикновения си живот той беше така наивен, че човек можеше да прави с него каквото си поиска. Той е станал за подигравка със своята разсеяност. Приятели и братя го изнудваха, неговото облекло беше изпокъсано, неговата външност беше парцалива, и при все това неговият външен изглед беше забележителен и великолепен.
Към всичко това прибавете, че той беше доста глух и почти сляп. Обаче, когато композираше, той ставаше съвършено глух, очите му на пръв поглед са блуждаещи. Това произлиза от обстоятелството, че тогава цялата хармония бушува в мозъка му и той съсредоточава съзнанието си само върху нея. Това обаче, което го държи във връзка със света, зрението и слуха, е съвсем прекъснато, така че той живее в пълно усамотение. Понякога, когато му говориш по-дълго и очакваш някакъв отговор, той изведнъж избухва в тонове, измъква нотната си книга и пише.
Той идваше тези последни дни, които аз прекарах във Виена, всяка вечер при мене, даде ми песните на Гьоте, които той беше композирал и ме помоли да му пиша поне веднъж в месеца, защото освен мен нямал друг приятел."

Превод: Ал. Кърджиев


 



 


 


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ
ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM