Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

Живко СОТИРОВ

КОГА ЧАЙКИТЕ СТАВАТ БЕЛИ

На Мия

Това е една таванска приказка.
Впрочем - не! Това са две тавански приказки.
Едната приказка започна така:
На покрива на една кооперация в един крайморски град, на черния от асфалта и саждите грапав покрив, една вечер се събраха всички чайки от града. Събраха се да празнуват сватбата на две млади чайки. Цяла нощ крещяха като истински сватбари - весело, по пиянски, волно. Не ги интересуваше ни наредбата за вътрешния ред на кооперацията, нито заповедта на председателя на ГОНС да се пази тишина от двадесет и два часа до пет часа сутринта. Въобще весела, птича сватба беше.
При изгрев слънце на покрива останаха само младите чайки. Утихнали и настръхнали - от хлад и недоспиване. Мълчаливи и не по птичи нежни. Всяка се разхождаше по свой си път по покрива. Но все така се случваше, че пътищата им се срещаха или вървяха успоредно - на едно докосване разстояние.
А същата нощ, само на една педя под тях започна една друга приказка:
Двамата се прибраха много късно - когато всички, с изключение на чайките, бяха заспали. Тя безстрашно се изкачи по стълбите с обувки в ръка. Да не вдига шум. Той вървеше пред нея и я водеше за ръка по тъмното стълбище. Нарочно не запали лампата, защото автоматът изтрещяваше в нощната тишина като изстрел. И хубаво, че чайките крещяха и заглушаваха всичко - и тихите думи, и тихото шумолене на дрехите, и целувките…
Това беше тяхната първа нощ. Тяхната сватба пред самите тях.
Чайките над тях като че ли разбраха това - веселяха се и заради онези в таванската стаичка.
Двете млади чайки обикаляха дълго на покрива. Над тях към морето и откъм морето летяха чайки. Те сигурно бяха забравили вече сватбата и къщата, защото само извръщаха за миг глави, учудени от това, че онези там, на покрива, са забравили, че имат крила. Не, двете млади чайки не бяха забравили. Те бяха открили една друга тайна на крилете: крилете, освен за летене, са нужни и за друго - за нежност. И дълго още танцуваха някакъв много нежен, непривично тих танц. Не забеляз-ваха, че покривът е грапав. Не се спънаха нито веднъж.
А под покрива Той и Тя дълго се ослушваха. Когато се увериха, че е време, на пръсти първа излезе Тя. По стълбите и двамата не срещнаха никого. Децата отдавна бяха в ясли и детски градини, в училище, бащите и майките им - на работа, а дядовците и бабите - на покупки.
Но - за всеки случай - Тя го дочака чак зад пресечката.
Така започнаха двете тавански приказки.
И продължиха ето така:
Двете чайки по цели нощи си говореха как ще направят гнездото си. Спореха тихо и дълго. Като че ли щяха цял апартамент да обзавеждат и не бяха съгласни един с друг в коя стая какво да сложат, къде да го сложат, как да го разположат. А сигурно и за чайчетата спореха - шест ли чайчета да имат или седем. И колко още неща имаше да се решават - дали ще стигне покривът за разходка на седем чайчета, дали котара-кът няма да ги надхитри и така нататък.
А под покрива, в таванската стаичка двамата тихо спореха - преди сесията ли да се оженят или след като вземат изпитите. Той искаше преди изпитите. Тя - след сесията. Защото винаги по това време майка й идваше от далечното градче - да готви и шета, за да не губи Тя време да ходи на стола и да се реди на опашки.
Но и Тя беше нетърпелива като Него, беше жадна като Него, беше млада като Него. И се съгласи с Него.
Двете млади чайки над тях направиха своето гнездо. От спорове бяха забравили кое къде да сложат, как да го сложат и къде да го разположат. Затова се задоволиха само с няколко клечки и още толкова пера. Даже не скриха грапавините на покрива. С птичия си усет младата чайка разбра, че грапавините ще са нужни. И те наистина бяха нужни. В трапчинките сигурно се закрепваха седемте яйца. Седем валчести, бели яйца - като седем луни на дванадесетия ден.
Ония от таванската стаичка бяха станали по-смели. Тя изсвирваше сигнала от долу. Липите, разлистени и бухлати, се бяха погрижили да я скрият от най-любопитните очи.
Само чайката я гледаше от покрива. Тя също гледаше чайката. Учудена, че очите на тази млада чайка не бяха зли от страх като на дру-гите чайки, че в тези кръгли очи, оградени със златисто като с ореол, грееше една майчина мекота и тихо щастие.
Но покажеше ли се Той, Тя веднага забравяше чайката.
Както младата чайка често забравяше яйцата - оставяше ги на Слънцето - да ги пази, да довършва онова преображение, което превръ-ща черупките в криле.
Една нощ заваля много силно. Дъждът, който вятърът навяваше през отворения прозорец, събуди момичето. То стана тихо и затвори криле-те на прозореца. Чу тихото писукане на чайката. Тя беше разтворила криле и пазеше своето съкровище.
Но не го опази съвсем.
На сутринта момчето едва не настъпи една от четирите черупки. Дъждът беше измил всичко останало. Само черупките се белееха като два чифта ослепели очи.
За пръв път и двамата едновременно погледнаха към покрива. Там имаше две купчинки мокра перушина, сред които се жълтееха две чов-ки. Само очите издаваха живота в перушинките. Очи със златисто око-ло тях - като контури на четири пламъчета на свещи.
А дните се нижеха - весели и тъжни, нежни и нетърпеливи - като думите на тези две тавански приказки. За да ни доведат до края на две-те таванските приказки...
След три седмици на грапавия покрив се клатушкаха три чайчета. Такива едни, смешни, с дълги крака и човки, все сгушили зиморничаво врат. Такива едни грозни чайчета - мръсно сиви, без нито едно красиво, бяло перце по тях. А пък едни пискливи! Като че ли целият свят беше длъжен само тях да слуша. А те не оставяха на мира света - все крещяха, крещяха сърдито, крещяха весело, крещяха лакомо. И от кре-щене въздухът, който поемаха, проникваше чак в костите им. Изпънеха ли несъразмерно дългите си криле, те се кръстосваха на гърбовете им като ръце, готови за работа. После пак започваха да викат на света, че могат да летят. Като че ли никой не е виждал как лети стар вестник, подхванат от вихрушка. И все ядяха - ядяха сребърни риби. Толкова лакомо ядяха, че даже протягаха шии към прелитащите сребърни самолети - и тях да налапат. Хубаво е, че самолетите имаха по-големи криле от тях и успяваха да се измъкнат.
А на прозорците на таванската стаичка се появиха перденца. И даже консервена кутия с някакво цвете.
Една привечер пък Тя, цялата облечена в бяло, като чайка, вървеше сред шумна група. Шумът стигна чак до таванската стая и утихна вечерта, точно в двадесет и два часа и тридесет минути. А чайчетата от покрива продължаваха да викат: "Горчиво, горчиво". Цяла нощ викаха. Сигурно и те не харесваха рибеното масло и неговите витамини.
На сутринта на вратата на стаичката се почука. Пред вратата стоеше Хазяйката - рошава, грозна като малко чайче. Учтива и категорична Хазяйка:
- Честито, пожелавам люлка и така нататък. Но - семейни квартиранти не приемам! Една седмица срок.
Горе на покрива двете чайки и трите чайчета литнаха към морето.
Той целуна едни разплакани очи и тръгна бавно към новия жилищен комплекс, из който сновяха камиони, натоварени с бетон, фикуси, дограма и телевизори.
Вечерта от морето се върнаха пет бели чайки. Чайките стават бели, когато се изкъпят в морето.
Вечерта Той се върна. Тя забеляза, че на слепоочията Му има един бял косъм. Той не забеляза бял косъм в нейните коси. Тя беше мънич-ко щастлива от това. Защото не знаеше, че първото бяло косъмче се появява след изкъпване в житейското море.
Тук свършват двете тавански приказки. Впрочем - тук, с поуката би трябвало да свършат.
А тази нощ свърши така:
Малките чайчета цяла нощ си разправяха колко хубаво е било на море-то (Като че ли никой не е ходил на море и не знае колко е хубаво!). Три-те чайчета бяха цял ден заедно. Но всяко гледаше на морето с неговите си очи.
Двамата в таванската стаичка до късно си говореха.
Бялата булчинска рокля , закачена срещу прозореца, цяла нощ светеше. Сякаш двамата не бяха угасили лампите.
А на лявото Му слепоочие цяла нощ светеше бялото косъмче. Като весел слънчев лъч!









 




 


 


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ
ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM