Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Любослава Русева

УПОТРЕБЕНИЯТ ПРОТЕСТ

Отварям фейсбук и мигом изпадам в недоумение: видни активисти на протестите днес се представят за изненадани от опитите на ГЕРБ да приватизира гражданското недоволство. Дистанцират се, даже се възмущават. Въобще се правят на ударени, все едно не носят вина за случилото се на 4 септември...
Ако ставаше дума за недалновидност, можеше да им се прости, задето подозираха добронамерените си критици в симпатии към настоящото управление. Можеше да им се прости дори проявата на удивителна словесна агресия спрямо всеки, осмелил се да предупреди за опасностите, които причакват зад ъгъла гражданската енергия. Революционерите в крайна сметка са хора гневни и с остър език. Защо пък да не ги извиниш за някоя no-солена обида?
В случая обаче не говоря за наивност, а за добре развит сценарий за канализиране на протестите, доминиран от ГЕРБ. В колаборация с десните партии, останали извън парламента, бившите управляващи са на път да се завърнат "целите в бяло". Не без помощта на "протестърите", разбира се. Благодарение на гравитиращи около т.нар. Протестна мрежа отдавна циркулира информация как, кога и какво е било планирано да се случи.
Ето фактите:
На 29 август се провежда заседание на Гражданския съвет на Реформаторския блок. Петър Москов, който ръководи ГС, поставя въпроса дали съветът е съгласен представители на блока да договорят сътрудничество с ГЕРБ по време на септемврийските протести. Москов подчертава, че става дума само за ТЕХНИЧЕСКО взаимодействие тъй като "Протестна мрежа" иска максимално разширяване на масовката.
Не всички са съгласни, но и никой не налага вето на този контакт (според правилата на ГС всеки член на съвета има право на вето).
В резултат двете страни се договарят да създадат условия за ескалаиия на протестите до края на септември, като се разчита преди всичко на ресурсите на ГЕРБ да "внесе" подкрепа от провинцията. Партийно организираните участници обаче не бива да водят партийна пропаганда, нито да носят партийни символи. РБ настоява лидерите на ГЕРБ да не използват ситуацията, за да създават впечатление за бъдеща коалиция с блока (твърди се, че бившите управляващи настояват за общо лого на протестните акции, но се съгласяват да няма такова).
"Протестна мрежа" е информирана за решенията. На 31 август е разработен и план за взаимодействие:
- На 4 септември сутринта се събират поне 5000 души, като до вечерта те вече са 10 000. ГЕРБ се ангажира да доведе половината хора. Същия ден те влизат в парламента и искат незабавната оставка на правителството. В следващите дни ГЕРБ внася вот на недоверие към кабинета "Орешарски". След очаквано отхвърляне на вота хората на Бойко Борисов напускат парламента и се обявява гражданско неподчинение.
- Междувременно е създадена организация и за масови протести не само в София, но и в други градове.
Пристъпва се към блокиране на ключови транспортни комуникации.
Пикът се планира за 22 септември
Дали е бил наясно с този план, или става дума за случайност, но отново на 31 август Цветан Цветанов казва в Кърджали: "Не изключвам съвместни действия между протестиращите и ГЕРБ като политическа партия. Не изключвам подобна подкрепа. Още от самото начало, от 4 септември."
Интересното е, че малко след това изявление "Протестна мрежа" настоява да не се чака до 22-ри. Идеята на активистите е правителството да бъде принудено да подаде оставка още на 4-и, когато ще е първият работен ден на депутатите след лятната вакханиия. "Протестърите" се ангажират рано сутринта да доведат достатъчно хора, които да обградят парламента и да не позволят на депутатите да напуснат сградата.
Мрежата излиза и с декларация във фейсбук, че поставя началото на "Операция 100-3-5" към правителството, т.е. "сто дни по-късно имаме да ви кажем само 3 неща и ще бъдем 5 пъти повече". В нея призовава всички български граждани, включително "партийни и безпартийни", да дойдат пред парламента на 4-и, за да поискат оставката на кабинета, нови избори и начало на операция "Чисти ръце" за "премахване на всички връзки между държавното управление и мафията".
Освен че в тази декларация не се прави ни най-малък опит за разграничаване от предишното управление, "Протестна мрежа" не възразява и срещу написаното от Бойко Борисов в личния му профил в Туитър: "Протестиращите имат пълната подкрепа на ГЕРБ."
Почти в навечерието на събитието (понеделник, 2 септември) десетина души от ГЕРБ се срещат и с лидера на ДСБ Радан Кънев, за да предложат двамата с Бойко Борисов да приветстват заедно протестиращите
Кънев категорично отказва, като информира за това Реформаторския блок. Някои от членовете му изказват съмнение, че ГЕРБ ще използва тези контакти, за да се легитимира като приета от протестиращите опозиционна партия и за да демонстрира сближаване с РБ. Но така или иначе никой не слага спирачка пред съвместната операция. Повтарям, потретвам и подчетвъртвам: НИКОЙ...
След като сценарият за "Голямото посрещане" се провали, предстои да видим дали няма да се премине към първоначалния план за ескалиращ натиск до 22 септември. Оттук нататък обаче за всеки разумен човек би трябвало да е ясно, че:
1. Десницата, етикетирана като Реформаторски блок, започна да си взаимодейства с ГЕРБ напълно съзнателно. Защо? Ами защото беше и е наясно със своята електорална слабост, а в същото време й замириса на власт.
2. ГЕРБ моментално се възползва от възможността да овладее десния сегмент, като превземе (при това отвътре) основния си конкурент в лицето на РБ.
3. "Протестна мрежа" силно преувеличи организационните си възможности. Съмненията, че това е компания, самонастанила се върху спонтанната гражданска инициатива, все повече се засилват.
Най-важният извод е, че протестите бяха употребени в името на частни интереси - този път съвсем очевидно, а не под формата на самоцелни ивенти. "Колкото и да отричаха, както и да мимикрираха, десните партии са на път да върнат ГЕРБ на власт", писа колежката Галя Горанова, според която "отново в познатия ни фарисейски стил, белязал целия политически път на българската десница, това се бърши с претенцията за невинност, за демократичност и дори с известен естетически снобизъм".
Няма как да не се съглася. Колаборацията между "десните" беше крайно лицемерна и хвърли тежка сянка върху бъдещите демонстрации на автентично недоволство. Показателна в това отношение е справедливата, но и закъсняла реакция на смислен човек като юриста Христо Иванов:
"Ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е И срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ като модел на партийно строителство и управление. Във всеки случай така формулирам аз предмета си на протестиране. Ако говорим за операция "Чисти ръце", това не може да не включва и изрично искане Борисов и Цветанов да напуснат политиката (защото оставката на Орешарски е само първа точка, нали?!). Хората, които са водили "технически разговори" с представители на ГЕРБ от името на протеста, следва да отправят ясно и публично този призив Борисов и Цветанов вън от политиката."
Да, ама те не само не отправиха подобен призив, а разчитаха именно на Борисов и Цветанов. Двамата даже се разходиха сред "симпатизантите" си. Направиха го напук на всякакви договорености и на всякакви възражения. Разгневиха всички, които гледат на протестите като на територия на смисъла и морала (по Еми Барух), докарвайки контролирано скандиращи в тяхна подкрепа, също като феодалните заложници на управляващите...
Дори да приемем, че така наречените реформатори са били водени от най-чисти подбуди, на 4 септември протестите бяха опорочени. Уговорките, че това се е случило, тъй като ГЕРБ решили да действат на своя глава, са абсолютно несъстоятелни. Нека да е ясно - само наивник би се доверил на "дадена дума" от страна на Бойко Борисов.
В този ред на мисли ще припомня, че още при създаването си на 3 декември 2006 г. ГЕРБ обяви претенция да измести старата десница от политическата сцена. За първите избори, на които се яви през май 2007 г., партията, стъпила върху популярността на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов, сключи споразумения с БЗНСНС и ВМРО, но взаимоотношенията със СДС и ДСБ бяха на ръба на политическия конфликт. Въпреки убедителната си победа на парламентарните избори през 2009 г. ГЕРБ не получи самостоятелно парламентарно мнозинство, но отново отказа да сключи коалиционно споразумение с партиите, които бяха готови да подкрепят новосформиращия се кабинет. Вместо това им предложи да подпишат меморандум, в който да обявят безрезервна подкрепа за бъдещото правителство, без да имат възможност да влияят върху неговите действия. Те, естествено, не се съгласиха, а през следващите три години и половина Бойко Борисов постоянно изтъкваше, че се е нагърбил с отговорността да поеме управлението в тежки кризисни времена.
Накратко - партията, обявила себе си за десноцентристка в последната си предизборна програма, през цялото си съществуване до май 2013 година водеше политика, насочена към разчистване на терена от организации, опитващи се да оцелеят или да се наместят в десноцентристкия терен. И в крайна сметка разпердушинването на конкуренцията се оказа успешно -всички формации, с които би могло да се преговаря за ново правителство, останаха извън парламента.
На какво тогава е разчитал Реформаторският блок, съставен предимно от партии, здраво набити или пък погълнати от ГЕРБ?
Бойко Борисов неотдавна призна в интервю, че вече не може да бие ДПС и БСП, взети заедно. От майските избори насам въпреки тежката икономическа и политическа криза, масовите протести и силното недоволство от правителството на Орешарски партията му губи симпатизанти. Видимо е, че разочарованието от управлението на ГЕРБ, по-рано запушвано от повечето медии, се засилва и води до ерозия на електоралната подкрепа.
Реформаторският блок пък е все още ни риба, ни рак. Не разполага с държавна субсидия, не предлага идеи, не бива припознат като алтернатива. Най-лесното в такъв случай е да начене флирт с протестиращите опитвайки да се възползва от потенциала на "питона" ГЕРБ. А питонът изкушава с ресурси, на които всеки би се поддал. Той те придърпва и придърпва, без дори да си дадеш сметка, че в следващия момент ще бъдеш погълнат...
В същото време не съм съгласна с хипотезата, че десните партии изиграха протестиращите, като яхнаха протеста. По-скоро ми се струва, че ГЕРБ се подигра, а и угоди на всички.
Парадоксално, но факт!
"Яхвайки" протестите, партията на Бойко Борисов принуди и най-разгорещените врагове на парламентарното мнозинство и правителството да се погнусят от случилото се на 4 септември. След нейната инвазия на жълтите павета всеки опит за спонтанно недоволство ще изглежда подозрителен. Особено притеснително е, че обсебването на протестите ще даде и аргументи в ръцете на управляващите, които действително прекалиха с дразнещите си уволнения и неадекватни назначения. И в крайна сметка ще циментира за известно време статуквото
Дали това не е целта?
Хипотезата, че ГЕРБ играе и на двата фронта, не е за подценяване. Партията на Борисов печели при всички положения. Поглъща Реформаторския блок и отново става лидер вдясно. Хем овладява протестите, хем ги оставя да продължат с пърформансите и ивентите. Заявява се като опозиция, а в същото време дава шанс на статуквото. На БСП и ДПС, тъй като ще намерят по-приемлив заместител на "Атака"; и на самата "Атака", която ще се върне в ролята на радикална опозиция, за да подобри електоралната си кондиция.
На 4 септември ГЕРБ си осигури алиби. По една очевадна причина -Бойко Борисов си даде сметка, че ще е сериозно потърпевш при скорошни предсрочни избори, а за да си върне формата, му трябва време. Време, в което да се наложи като ярък опозиционер и основен комуникатор с протестиращите.
Впрочем всеки на негово място би постъпил така. Ама хайде да не се преструваме на невинни и изненадани.

сп. "Тема"


 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM